Вие може да ме имате за напълно луда,
щом с крилцата восъчни към слънцето махам...
Но, не смейте да бодете с топлийки пеперудите,
които ми прелитат из стомаха!
Нямам време... Имам пеперуда, таралеж и четири костенурки за из път. Имам и хавлия. Това стига за да отброя до 42.
четвъртък, 19 април 2018 г.
вторник, 17 април 2018 г.
"Зелени ръце"...
Има хора със "зелени ръце". И ползвана клечка за зъби да им дадеш, ще й пуснат коренче, ще й покарат цвят, плод ще й извикат... Онзи ден. на едно вечерно домашно кафе видях на масата на домакинята ми мъничка чашка с вода, в която беше потопен "до ушите", откъснат почти от цвета, градински карамфил. Краден, както се оказа впоследствие. Откраднала го съквартирантката й, а после го оставила на плота до мивката и... там го забравила. Стоеше толкова претенциозно нелепо на подредената есетски маса, че ми стана малко чоглаво: Толкова ли нямаше по-малко видно място в къщата, че баш на центъра на масата го е курдисала т'ва отиващо си растение?...
Днес, отново бях на кафе. Не, че съм зле възпитана, но, на мястото което обитавам, близките хора, с които мога да изпия едно кафе в домашна среда, се броят на пръстите на едната ми ръка... Всъщност,... на пръстА на едната ми ръка. Масата, както обикновено, е естетски подредена, а в центъра и ГРЕЕ прекрасен розово-бял градински карамфил...
Мъничкото цвете ме засрами. И ме замисли. И ние - хората - понякога сме, като набързо откъснати и забравени на някоя мивка, крадени цветя. Когато се окажем в средата на естетската софра - нелепи, малки и омачкани, единственото, което може да ни върне за живот и красота са нечии "зелени ръце".
Търсете зеленоръките си хора. Те може да не ви спасят живота, но ще задържат красотата и уханието му дори там, където надеждата си е отишла.
Спокойна, жива и зелена да е пролетната нощ!
Днес, отново бях на кафе. Не, че съм зле възпитана, но, на мястото което обитавам, близките хора, с които мога да изпия едно кафе в домашна среда, се броят на пръстите на едната ми ръка... Всъщност,... на пръстА на едната ми ръка. Масата, както обикновено, е естетски подредена, а в центъра и ГРЕЕ прекрасен розово-бял градински карамфил...
Мъничкото цвете ме засрами. И ме замисли. И ние - хората - понякога сме, като набързо откъснати и забравени на някоя мивка, крадени цветя. Когато се окажем в средата на естетската софра - нелепи, малки и омачкани, единственото, което може да ни върне за живот и красота са нечии "зелени ръце".
Търсете зеленоръките си хора. Те може да не ви спасят живота, но ще задържат красотата и уханието му дори там, където надеждата си е отишла.
Спокойна, жива и зелена да е пролетната нощ!
Черен котарак - бЕли белИ. ;)
Днес Харц беше в чудно настроение и разказваше ли, разказваше. Ту смешки, ту страшки, ту... стихчета редеше по небето. Сигурно, защото пролетта вече извади от скрина зелената и рокля на листа и обеща да и я оглади за празника на Валпургия!... А аз седя на верандата пред трите си почивни дни, събирам слънце, като черен котарак и кроя планове за бели!...
Пролетта е време за бели! Ама,... големи и много весели бели.
Пролетта е време за бели! Ама,... големи и много весели бели.
Абонамент за:
Публикации (Atom)










