Дъжд

И се стичаме,

да умием

зидовете вкаменено време,

опасали затвора на вечността...

Капчици светла, небесна вода,

устремени

към вечната жажда

на пръстта...

В междузъбието на страха

Картина: Христо Янков-Осата

Като от пясъчен часовник - сетна песъчинка,
претъркули се вярата - зрънце, не стигнало до кълн...
Погина в острото на жълти каменни усмивки.
На жлъч ехидна - в жилещия трън...

Плодът прекрасен на сърцето - в тънка стъкленица,
формалдехидно стихнал е. Не тласка парещата кръв.
И леденее тя - червени перли в броеница.
Кого ли би красил трофей такъв?...