Пясък, камъни, скали...

Аз съм пясък...



Слабият огън ме вкаменява. 




Лавата ме превръща в скала. 



После идва водата...



За да отмие огъня и да ме върне отново в същината ми. 

Пясък...

Дървото на живота и гъбите на смъртта

Днес, във Варна погребаха момче. Младо, жизнено. Познаваше цветята, като хора. Говореше с тях, разбираше ги. Грижеше се за тях. Ангел...

Помогна ми да си излекувам бенджамина в ъгъла на хола. И да си отгледам огромна бегония. А дървото на живота на прозореца в трапезарията наистина порастна дърво...

Тихо момче беше Ангел. Когато слушаш растенията, си много тих. Непрекъснато ходеше из горите - ту торф да събере, ту някой диворасляк да ашладиса, ту гъби да бере... За мъхове, за лишеи, за влачещи растения малко озеленители знаят, колкото знаеше той.

Уби го гъбна плесен. Някаква чужда, екзотична гъбна плесен, попаднала през дробовете в кръвта му, докато се е радвал на някое донесено от далечни земи растение. За три месеца го свърши... 

Когато казвате "тъп, като гъба", спомнете си Ангел. Момчето на цветята от Варна...

Някои гъби са зли и отмъстителни. Особено, ако са тъпи...

Днес са го погребали. Плаках. Помолих цветята да го приютят в корените си.

На добър път в светлината, Ангелчо! Ще пазя бенджамина, бегонията и... дървото на живота..

.

СБОГОМ, МОЯ КРАСАВИЦЕ! БЛАГОДАРЯ ЗА ТИШИНАТА!

Написаното по камъните на вълчата бърлога е като паметта на нерва при отрязан крайник. Знаеш, че кракът го няма, но... някак те наболява там някъде един пръст.

Чандлър имаше едно "дълго сбогуване". Мразя дългите сбогувания. Мразя сбогуванията изобщо. 

Харесвам Чандлър. Заради изплютите през избитото на зъбите ругатни, заради миризмата на тютюн по тридневната брада, заради цинизма на дъното на бутилката скоч и оттатък дъното й. Заради отхвърлената любов. Заради познанието за гнева, прескочил инстинктите и пораснал до кураж. Кураж да се изправиш, когато и последната ти клетка крещи "ТОВА Е КРАЯТ!", но гневът, концентриран в ядрото й взривява вселената, вдига целия ти куп телесен отпадък и го движи напред и напред, докато не свършиш с всичко и не настъпи тишина...

Тишината е най-сигурното доказателство за край. Няма нищо по-тихо от края.

... Сбогом, моя красавице! - казвам на вълчата бърлога - Благодаря за тишината!

Хроника на една подменена събота

Обичам да издърпвам нишки време и да плета от тях дантели. В една дантела се заплитат всякакви хора, епохи, идеи, животи. А, аз си седя съботно лежерна и гледам, как се нижат дантелените шарки... докато изведнъж осъзнавам, че някой е подменил лежерната ми събота с настръхнала тревожна неделя...

Поредната подмяна.

Първо подменихме небето с камък,

после - труда си - с пари, семейството - с брак, общността - с договор, лова - с покупка.

Последва подмяната на Бога - с човек, на вярата - с религия,

на дивото - с питомно, на отношенията - с право, на храната - с въглехидрати, мазнини и протеини, на плътта - със силикон,

на ума - с процесор, на чувствата - с наркотици.

Подмяна, след подмяна... И все по-малко памет.

Да помниш е усилие, обикновено, болезнено. Паметта се свива до чип с размерите на атом, който удобно се разпада, подменен от свободно блуждаещи... шаблони.

Веднъж завъртяно, колелото на подмяната набира скорост и произвежда все повече и повече подменени стойности. Историята се подменя с измислица,

любовта - с интереси,

истината - с лъжа, културата - с чалга, талантът - с популярност,

познанието - с тест, науката, пък, подменя хуманизма си с нихилизъм, природата се подменя с екология,

реалността - с виртуалност, зачатието - с инвитро, гените - с ГМО,

въображението с визии, хората - с профили,

животът...

Животът...

С какво се подменя живот?...

На моя 16-ти етаж, далеч от детайлите, подмените са незабележими. Само, дето дяволът е тъкмо в детайлите. Точно там е рогатото копеле. И върти колелото на подмяната. Докато някой луд, запазил паметта си от разпад, не пъхне прът между спиците на тази въртележка...

Тук нишката време свършва. Подмененият ми съботнен ден е останал единствено в дантелените ми мисли. Да пази паметта на лудия.

Лека нощ!

Парис Сивриян