 |
| Картина: Христо Янков - Осата |
Прокудата навярно
е част от генетичния ми код. Информационен белтък, който се е пресякъл някъде в
онзи пожар, заседнал заедно с думата „геноцид“ на гърлото на съвременната
политкоректност.
Прокудата живее в кръвта ми, като ДНК информация за ракова
клетка на безприютност.
Помня К-Рах. „Аз нямам дом...“
Свободата, всъщност, е уютна безприютност.
Търкалят се
човешки зрънца кал по голямата кална
топка - в калните ръце на Бога./ Не, не богохулствам. Ако разбирахме, че сътворение без кални ръце няма... нямаше така да се гнусим от самите себе си.
Виж, това – последното, наистина е богохулство!/
Та, търкалят се калните ни
зрънца – всяко, понесло мъничкия си свят, без дори да съзнава, че друг свят
просто няма.
Има едни... около
40 години обиколка около себе си, за да вденеш в деня на откровението, че и пустинята
ти, и мойсеите ти, и жезлите, и змиите им,... всичкото това не съществува
никъде другаде, освен в едно мъничко зрънце кал, търкулнато по голямата кална
топка в калните ръце на Бог...
А Господ?... Господ е образ и подобие – всекиму,
според... диаметъра.
Костенурките
знаят истината. И дом, и Бог... всичко е под черупката.
Пазете си
черупките здрави, ако искате да оцелее светът.
Спокойна и приютена да е нощта ви!
