Плющи. От половин
час небето се е продънило. Един подир
друг, под козирката на лавката се подрежда, като врабчи наниз тротоарният
контингент на „Стамболийски“ и „Опълченска“. Изненадани от внезапната небесна
вода, сговорчиви и словоохотливи.
Подтичвайки, до
спасителната козирка на лавката се добира поизмокрен раздавача на рекламни
диплянки. Дала съм му име „Мрънкьо“, защото вечно мрънкя. Колко са тежки
диплянките, колко са малко парите, дето му ги плащат, колко трудно се отключва
вратата на входа, колко е вредно това кафе за кръвното, ама пък му харесва да
пие кафе... Мрънка, та дрънка.
Днес, Мрънкьо е
навирил гребен и на лицето му дори се опитва да се покаже усмивка. Спира пред
прозорчето на лавката, заръчва си „от евтиното кафе“ и ведро съобщава:
-
Замириса
най-после на лято. На липа замириса!“.
След което,
видимо доволен от климатичните промени, се подрежда до другите човешки врабци и
почти доволно отпива от кафето си.
-
Да! Вчера
видях, че липите са цъфнали – казвам – и мирише много хубаво.
Мрънкьо ме
поглежда вторачено, сякаш сега ме забелязва и започва, като да чете от написан
текст:
-
Не!
Те вчера цъфнаха, ама... леко мирише. Едва се усеща. Ма, то и как да е... Бойко
уби пчелите. Без пчели, как да цъфтят липите?... Той и осите уби, и мравките...
Нищо не остана! Само Бойко!..
Тук патетиката му
така ме залива, че не мога да се сдържа и избухвам в смях, пред образа изплувал
в съзнанието ми – Бойко бележи ипон след ипон над рояците пчели, оси и мравки.
Смехът ми взривява Мрънкьо из основи и той възмутен от неразумната ми реакция
продължава:
-
Да!
Ти се смееш, ама, виждала ли си пчела наоколо? А оса? А мравки виждала ли си? И
бръмбари няма! Кажи ми виждала ли си бръмбар? Няма! Всичко изби! Нищо не
остана! Нищо! Само Бойко!...
И, преди да ми
даде каквато и да е възможност да му кажа, че на 16 етаж цяло лято се боря с
рояци пчели, оси и мухи които намират за изключителн екзотична курортна
дестинация балкона ми, Мрънкьо вирва войнствено чашат с кафе и достолепно
заплясква по локвите под дъжда в посока към черквата „Света Неделя“. Докато
гледам мехурчетата вода под отривистите му стъпки, си мисля, как този уличен
Леонид от Термопилите на „Стамболийски“ и „Опълченска“ навярно е тръгнал да
види сметката на Ксеркса – Бойко, убиецът на пчелите, осите и мравките, гробаря
на бръмбарите и главната причина за слабия аромат на липите...
Защото, какво е
една късна пролет без упойващия липов дъх и жуженето на жизнерадостното
насекомо?... Какво е кварталът, без сгушените под козирката човешки врабци...
Какво е светът без Мрънкьо?
