***

-Нямам време... - казах Му аз.

-Време няма!!! - отвърна ми Той.

Малинова Задушница

Навечерието на Черешова Задушница...

На Харц няма Задушница.
И череши няма в края на май.

Имам свещичка и икона..
Имам, приготвени с любов и памет от ръцете ми, банички.
Имам малини, да заменят черешите.
Имам думи, които ще изрека.

Светла да е паметта на свидните ни, отлетели души!...
И да им се намери, каквото нямат в плът.

Моята далечна Малинова Задушница...

Бутилка мерло и 30 букви...

Най-хубавият ден на май ме посреща дъждовен, топъл и със силен дъх на озон във въздуха. Аз го посрещам недоспала, отдалечаваща се и със силен дъх на цигари в устата. Всъщност, думата не е дъх, а дим.

Инерцията на "външното" време кара биологичният ми календар да отбелязва празник и да буди задрямалите остатъци от феромони в подкорието ми. Инерцията на "вътрешното" време отбелязва на същия календар физически сбогувания с любими хора и духовни разпади и кара стеблото на тъгата да се разлиства и да отваря сивите си цветове...

Раждането на знаците на родното ми слово пали огънчето на вдъхновението. Остафидосването на същото ми родно слово до сухи шлюпки от самоцелно хвърчащи из пространството, изгубили смисъл думи, гаси свещичката.

Дати, календари, време... 

Всъщност, те изобщо не съществуват!

Съществувам аз, с мъжкото си име, на върха на една не много висока, но много красива немска планина, също с мъжко име. Харц не знае нищо за моите букви. Аз не се интересувам много от буквите на нейните хобити. Всяка е потънала в своя си 24-ти май и се отдалечава, за да си го изживее.

Своя си, аз отбелязвам с бутилка мерло и 30 букви. С бутилката ще прелея, за да честитя небесния му рожден ден на любимия си свако. Поруганият от словесни шлюпки художник и бохем - Петър Персенгиев. 

Свещичката и цветето ми ще му даде дъщеря му - моята Марина.

Ще отлея глътка и на Пармачето, защото знам, че ще пийне за буквите. Той обича буквите. И тези на словото, и другите - на музиката... Пък, не обича да пие сам.

А тридесетте букви ще разхвърлям по този лист. И ще си пожелая да засветят. За да ги види и Харц, и онези, които пазят златни и сочни гроздата на словото. На моето родно слово...

Честит и отбелязан да бъде и вашият 24-ти май! 

Домовете, които напуснах

Като старци от място

за безприютни души,

без усмивка,

без глас

и без мисли под бялото...

С овехтели,

премрежени

от пердета и сълзи

очи,

гледат втренчени пътя,

към залеза, дето се спуска.

Все не вярват,

че повече няма да грейне

саксия със цвете за тях

и, че дълго покрито

с чаршаф ще стои 

огледалото...

Вече толкова много

такива самотници

знае гърбът ми...

Нека Бог да прости

и на мен, и на тях –

домовете, които напуснах...