Ще съм Итака и ще
съм вятър,
с който далеч от
бряг
платната ти все ще бягат.
И ще съм огън в
очите ти -
златен залог
за невъзможност на
мрака.
Ще съм забравената
цигара,
дето намираш
точно,
когато си смачкал
пакета.
Ще съм жената на
кораба,
опровергала
проклятието на
морето.
Ще съм последната
глътка уиски,
струйка живот,
която в сухото
гърло прогаря.
Ще съм ти двете
монети,
овъзмездили
напразния курс на
Лодкаря.
