Жената, с която единствено пият мъжете

Няма възраст 

и ходи облечена в черно, 

с шал неизменен.

Някои казват, че плаче, 

когато застане сама 

на прозореца в тихото.

И във нейната къща, 

някак естествено, спира 

часовникът стенен

и тогава пристигат мъжете, 

които не нея обичат.

Тя живее наблизо 

и сутрин разхожда 

своето куче.

Или, някой, 

осъмнал в дома й, изпраща, 

прегърнала зимно ръцете си.

Тя е тази, 

чието име и минало 

няма от кой да научиш.

Тя е просто 

жената, с която 

единствено пият мъжете.

Цавът данем...

Почивен ден у дома... 
На печката къкри супа от гъби. В креслото до прозореца седи, олекнал от вътрешната си тишина, вълк с лешникови очи. Не говорите. Пазите тихото. Чува се само песента на пролетните птици отвън. Харц също се е смълчала, захласната от хубостта си, която небесните води отразяват...

Звънва сигнал за съобщение в месинджър и прогонва тихото. С оловни ръце повдигаш дяволската машинка, от която идва звукът. Така е хубава тишината на лабиринта ти вътре, че никак не искаш да я нарушават звуци отвън. Но,... отваряш месинджъра...

Няма съобщение. Само линк към клип в Youtube. Подателят - един от най-цветните и черно-бели ловци на хвърчащо време, които познаваш - Гаро Кешишян...

Варненец. Арменец. Фотограф. Мъдрец... Клипът - арменска песен. Името на песента - "Майка"... 

И зазвучава мама...
И... тишината в лабиринта се изпълва с тъга,... с отломки отминало време,... с дъх на ДНК,... със засушена болка...

После песента свършва. По ръката в скута ти се е търкулнала солена капчица от болката. Вълкът с лешниковите очи продължава да седи на креслото до прозореца, но лешниците в очите са се сменили с две святкащи лимонадени топчета. Напрежението в инак удобно поседналото му тяло, би прогонило всяко, чуждо на този тих миг, присъствие. Тишината му и святкащите лимонадени топчета пазят. Пазят тишината на лабиринта ти. Пазят соленото на капчицата болка. Пазят мелодията на един спомен...

Ново прозвънване от месинджъра... Мъдрецът Гаро тихичко е добавил: "Цавът данем /Болката да ти взема/... Аз, навярно съм пастирът на болките"...

...и докато канарчетата на Харц рисуват трели по лицето й, отразено в небесните води, още една капчица болка се засушава по пътищата на кръвта върху ръката ти...

Мама...

Георги... Между змея и победата...

Повечето от най-важните неща в живота ми, са свързани с Георги и с море...

Бях на 5. И самораслях по балчишките камъни из гората на Златни пясъци. /Тогава там имаше гора и пътечки между дърветата, покрити с балчишки камък./ По цял ден търчах нагоре-надолу с едно пухкаво русоляво момченце - саморасляк, като мен, и ту търсехме слюда в кръглите, като учудени очи дупки на камъните, ту се търкаляхме из тревата, по полянките, осеяни с туфи люцернови цветчета. Събирах тези цветчета и плетях венци - за себе си и за русичкия пухчо. Надвечер, отърчавах нетърпеливо на рибарското мостче пред хотел "Златна котва" /в онези златни години на детството, сякаш някой специално беше позлатил всяко кътче, на което се озовавах/. Там - на мостчето, под фенера на градинска лампа, след работа идваше да ловим риба чичо ми Гошо  - най-любимият на сърцето ми човек, за когото на 5 и половина бях сигурна, че искам да се омъжа!... Чичо Гошо беше колега на баща ми, веселяк и детишар, но, най-важното му качество, което го правеше единствен избраник на сърцето ми, беше фактът, че е рибар! Този чичо Гошо ме научи да връзвам рибарска кукичка /след, като една такава се заби дълбоко в петата ми на басейна на Дружба /така се наричаше в онова далечно време днешният курорт "Св. св. Константин и Елена"/, да правя чепаре, да монтирам олово на линията, да замятам спининг и... да чакам с пулсиращ в слепоочията ми адреналин, "кълването" на рибата, за да я "засека". С две думи чичо Гошо ме направи рибар, какъвто съм и до днес...

Така през живота ми мина първият Георги и с него преборих първия си змей - страха от морето, от червеите и... от въдичарските куки.

Мина нощ. Мина ден... Станах на 15.

Момичешкото време ме завари същия онзи широко ококорил очи саморасляк, на брега на морето. Беше време за любов. Време за приятелства. Време за тъкане на канавата на дните. Тогава пътят ми пресече вторият Георги. Не беше сам. Беше със своята Марина./Надявам се не е нужно да напомням етимологията на името Марина.../ Този Георги, комуто всички викаме и до ден днешен Джо, и неговата Марина ми показаха какво е приятелство, какво е любов, какво е да си споделен... На този Георги и на Марина съм кума. Хубаво е да знаеш, че си свидетелствал на любовта!!!... С Джо преборих втория си змей - вътрешния лабиринт без изход. Загубих страха да се споделям и... да съм сама.

Мина нощ. Мина ден... Станах на 25.

Щури хипи години. Кръстосвах на длъж и шир България на автостоп. Осъмвах и замръквах на различни, нерядко странни места. Вършех от зори до мрак различни, нерядко странни неща. Карталът на Търново помни стъпките, смеха и любовта ми. Тогава, заедно с Керуак, "По Пътя" ме намери третият Георги. Волен, различен, лиричен... Прекрасен художник с развети руси коси. В безкрайните нощи на "Розовата къща" в Шумен този Георги нарисува на стената прободено от спринцовка око, втренчено във вехнеш цвят. Беше зависим от наркотици... С него падна третият от змеевете ми. Този - на зависимостите. Разбрах, че зависимост не съществува, ако си си избрал свободата да е второто ти име...

Мина нощ. Мина ден... Станах на 45.

Не не пропускам 35-те. Просто, като Рип Ван Уинкъл полегнах на 25 в сянката си и... се събудих на 45. Тогава, от другата страна на времето ме повика четвъртият Георги в живота ми. Отново, свързан с морето. Вероятно някои от вас, които сте решили да инвестирате минутка и да прочетете този текст, ще си спомнят за самотния мореплавател  Капитан Георги Георгиев. Внучката му - Александра - ме избра за кръстница и то точно на именината на дядо си - Гергьовден... Помня, че толкова щастлива съм била, когато се роди синът ми и, когато кръщавах втория и третия си кръщелници... Та, с четвъртия Георги в живота си сборих четвъртия змей и постигнах четвъртата си победа - да носиш отговорността на родител в духа...

Мина нощ. Мина ден... Днес съм на 55.

Пак е Гергьовден. Срещам всеки свой Георги в сърцето си. Броя повалените змееве. Пазя победите... И отново се готвя за среща със змея. Защото змееве - много... 

И отново чакам Георги... Да ми убие змея, или... просто да пием по едно за онези, дето си преборваме змеевете и си отнасяме победите...

Честит да е Георги Победоносец! И да му хиляди името на многая лета!