Ябълката на балкона
се откъсна и падна нейния плод.
Вечерта го пое, поусмихна се смутено
Вечерта го пое, поусмихна се смутено
и го сложи да спи тук под звездния свод.
Аромат ме събуди на зелено и свежо -
от балконската стряха се прокрадна в съня.
Станах мигом и малката ябълка нежно
взех в ръка. Постарах се да не я нараня.
Тя се сгуши в дланта ми - притихнала дева.
И, не зная защо,ме изпълни със страх
мисълта, че на някоя бъдеща Ева
този плод ще бележи първия грях...
Илюстрация: Христо Янков