Събота следобед - отвън и... отвътре.

Не знам, как си представяте вие събота следобед, но на мен ми се образува карашик от йолери, пяти от фалшив мъжки фалцет, немско диско от автомобилно радио, надуто до ламарината и глъчта на около 10-тина небрежно разпускащи хобити, отдавна препили с бира... И всичко тва - под самия ми прозорец! А от вътрешната страна на главата ми, тиктака спрял преди век настолен часовник, който отмерва времето, на някакви Великденски острови, върху тихите покриви на някаква друга вселена...
Време е да поема дълбоко дъх и... да потъна.
Вдишвам...

Снимка: Христо Янков - Осата

Селфи сесия "Лицата човешки".

Безкрайно съм благодарна на Анета и Валери Пърликови за фокуса върху темата. 
"Лицата човешки" е заглавието на спектакъл на тяхното ателие "Via Negativa", който горещо ви препоръчвам, ако имате късмет да го срещнете в столичния театрален афиш.
Доста интересни неща научава човек за себе си, като погледне лицето си отстрани... 
Спокойна нощ със собственото ви моментно лице, столични, многолични и двулични мои!

"Пеперудите са свободни... Ние - не сме. И слава Богу!"

Вие може да ме имате за напълно луда,
щом с крилцата восъчни към слънцето махам...
Но, не смейте да бодете с топлийки пеперудите,
които ми прелитат из стомаха!

"Зелени ръце"...

Има хора със "зелени ръце". И ползвана клечка за зъби да им дадеш, ще й пуснат коренче, ще й покарат цвят, плод ще й извикат... Онзи ден. на едно вечерно домашно кафе видях на масата на домакинята ми мъничка чашка с вода, в която беше потопен "до ушите", откъснат почти от цвета, градински карамфил. Краден, както се оказа впоследствие. Откраднала го съквартирантката й, а после го оставила на плота до мивката и... там го забравила. Стоеше толкова претенциозно нелепо на подредената есетски маса, че ми стана малко чоглаво: Толкова ли нямаше по-малко видно място в къщата, че баш на центъра на масата го е курдисала т'ва отиващо си растение?...
Днес, отново бях на кафе. Не, че съм зле възпитана, но, на мястото което обитавам, близките хора, с които мога да изпия едно кафе в домашна среда, се броят на пръстите на едната ми ръка... Всъщност,... на пръстА на едната ми ръка. Масата, както обикновено, е естетски подредена, а в центъра и ГРЕЕ прекрасен розово-бял градински карамфил...
Мъничкото цвете ме засрами. И ме замисли. И ние - хората - понякога сме, като набързо откъснати и забравени на някоя мивка, крадени цветя. Когато се окажем в средата на естетската софра - нелепи, малки и омачкани, единственото, което може да ни върне за живот и красота са нечии "зелени ръце".
Търсете зеленоръките си хора. Те може да не ви спасят живота, но ще задържат красотата и уханието му дори там, където надеждата си е отишла.
Спокойна, жива и зелена да е пролетната нощ!

Черен котарак - бЕли белИ. ;)

Днес Харц беше в чудно настроение и разказваше ли, разказваше. Ту смешки, ту страшки, ту... стихчета редеше по небето. Сигурно, защото пролетта вече извади от скрина зелената и рокля на листа и обеща да и я оглади за празника на Валпургия!... А аз седя на верандата пред трите си почивни дни, събирам слънце, като черен котарак и кроя планове за бели!... 
Пролетта е време за бели! Ама,... големи и много весели бели.