Очи. Пепелища на
отминали пожари. Зеници на хищник. Остри, като заскрежен кехлибар, запечатал
спомен за огъня. Размрази ли се, избистря. И в освободените огнени езици
проблясват отплавания и дионисиеви празници по чужди брегове, прокудена любов и
приласкана самота.
Глас. Сипе
пясък по кожата и драска обвивката, докато я изтрие. Оголената сърцевина заприличва
на неравноделен пулсар, избухващ при докосването на всяка песъчинка. И всичко се
превръща в течаща към пясъка лава.
Срещата. Внезапен
скок в онова, което няма начало и край. Поражда ексцентрична гравитация, която романтикът
нарича полет, а циникът – свободно падане.
Аз го наричам любов.
