Размисли по Прошка

Ние се лъжем, когато казваме "обичам тогова, или онзи". Всъщност обичаме Бога, който домува в ближните ни. И не бива да се гордеем с нещата, които правим, или сме, а само с избора им, защото единствено той ни е даден. Другото не е наша заслуга. Да осмисля себе си като светла, но нищожна частица от Големия проект е най-тежката задача. Преодоляването на "EGO"-то и прозрението, че собствената ми стойност има смисъл единствено и само в единението с безброя на естеството е дълъг път, по който светлинката ми имат шанса да проблесне, или изчезне. Това е изборът ни. Да донесем мрак или светлина. Но, как мъчителен е пътят... Как непосилно, понякога, е да разчетеш знаците, които сочат вярната пътека... Защото не всекиму е отредено да носи светлината... Мракът е нейното отрицание, но и единствената й дефиниция. И само едновременно те имат смисъл. Пулсацията на редуването им ражда движението и времето...В този смисъл не е ли грях да следваш светлината, ако мракът е изборът за теб?... И не сме ли наказвани за такова бягство?...