Всички картини към този текст са на Христо Янков - Осата
Това е история за
Пепеляша. Не, не е грешка. Онази – малката – с "к"-то в името, е родена от пепелта на огнище.
Нашата е голяма. Родена от пепелищата на битки.
Пепеляша няма фея
– кръстница и нещата, които за други са табу, на нея са й дадени по дефолт. Пепеляша
споделя обществото на птици, феи и
вълшебници, както и това - на тикви и плъхове, дори. Защото може да си го
позволи.
Тя е принцеса. Ама не от онези – с чипи нослета и пърхащи клепачи,
дето винаги свършват еднакво - с Менделсон и принц в кревата, дето накрая се
оказва жаба – мутант... Тя е от другите - дето им избиват рода за една нощ. И
им се налага в тази същата нощ, да стават кралици и да коват закони, да
премахват врагове, да правят история,... или историята си.
Пепеляша не носи
стъклени пантофки. Стъклото е нажежен до стопяване пясък. А пясъкът е премелено
време. Пепеляша се познава с времето. И знае, че обуеш ли го,... спираш да
вървиш.
Затова, на краката й има кубинки, разпрани и изгубили цвят от любови с
пътища...
Тя не ходи на
дворцови балове. Не е добра в „паркетния танц“. Паркетът зацепва в грайферите
на кубинките й. Танцува винаги сама и винаги някъде „помежду“. Помежду земята и
небето, помежду миналото и бъдещето, помежду живота и смъртта.
И танцът и много
напомня скок. Един, единствен скок от „десятката“ на кулата над водата. Когато
си нанизан на копията на погледите и на „своите“, и на „чуждите“. Когато водата
е толкова далеч, че е само една капчица. И всичко, което си бил, си и ще бъдеш,
е събрано в едната думичка „чест“. И, изял до троха страха си, трябва да се
гмурнеш, или... просто да полетиш.
