Аз ще съм неотменимо
в твоята клетка време.
Дяволито ще ти
намигам от недопита бутилка,
ще ти изскачам
иззад мислите, когато най не ти дреме,
и ще съм пясъка
по езика ти от зъби - острилки.
Аз ще присъствам
тихичко в пространствата ти празни.
Ще ме
виждаш, как –
полусянка – из твоите сънища тичам,
ще ми изписва
нощем името погледът ти по тавана
и ще го трие на зазоряване...
Така ще ме обичаш.
