В един "Ъгъл от Рая"...

В един "Ъгъл от рая" - моята Ана - Великана!... Едно друго време, едни други хора,... една друга обич!... ТОГАВА!...
Нямам тъга. Нямам носталгия. Имам ЛЮБОВ!
Желая ви любов в ъгъла от рая, който сте си избрали... 

Благодаря!

Пристигна днес по пощата...
Градът ми, който остави главата ми без дом, не ме оставя душата ми без дом...
Благодаря на "Литературно общество" и на Станислав Пенев за признанието да съм сред "варненските поети".

Очакване...

Няма нищо по-хубаво от очакването на нещо хубаво. Вълкът с лешниковите очи се завръща на Харц! Ще си легна по-рано, за да стана в зори да го посрещна на едно малко уютно летище. И утре вечер, живот и здраве, ще имам повод да изпия едно голямо. Ще имам и с кого.
Малките големи неща!...
Спокойна нощ на вас! Пожелавам ви очакване!

Пролет зад оградата.

Честито рождение на патерица на един от най-хвърчащите хора!

Смърт няма...

Не, Време, ти не ще ме промениш!

Презирам твойте нови пирамиди.

Най-пресният съвременен фетиш

във миналото може да се види.

Но ний живеем кратко и в захлас

оказваме на всичко ново прием,

и мислим, че родено е от нас,

наместо в древността да го открием.

Отхвърлям твойто „някога“ и „днес“

и не изпадам в глупава почуда

пред нявгашни лъжи или пред тез,

които раждаш днеска в треска луда.

Кълна се, неизменен ще съм тук,

на теб и на косата ти напук!

У. Шекспир

Превод В. Петров /второ издание/

Пармачето...

ЗЕЛЕНООКИЯТ ЮДА

23 април 2011 г. в 15:01

 Ако света бе населен,

от трима души само,

те лесно биха се спогаждали.

Единият щеше да ходи на кокили - обут в своите зелени, бухнали гащи.

Другият - да играе на въже - изплетено от мъките Христови.

А третия - щеше по цял ден да рисува с акварели - портрет на зеленоокия Юда.

От време на време биха възниквали дрязги.

И неминуеми комплоти и заговори.

На кокилиста и въжеиграча - срещу акварелиста,

или всякакви възможни други....

Но щом камбаните на манастира в Сан Себастиен забият вечерня,

то вторият от тях щеше да умре.

Това със сигурност би бил човека със парцалените гащи.

Така на света ще останат само двама.

Докато не умре и въжеиграча - удушен на своето въже....

Но акварелиста ще бъде вечно жив.

На него така му е писано.

И ден след ден ще продължава да маца с четките,

Портретът на Зеленоокия Юда.

Васил Пармаков

Добре, де...

Добре, де. Исках да ви разкажа за Валпургис, за нощта на вещиците, за малкото хобитско градче, което обитавам, за къщичките, които дават време и място на всяка достопочтена вещица, както и на всяко достопочтено цветенце, или птиче, за Харц, която застила мек зелен килим от мъх и трева, по който ти е съвестно да ходиш с обувки, за песента на чичопейчето, Харцовото канарче, славейчето и стотиците други хвъркатички певци, за Онзи гарван, дето все не може да си избере покрив, връз който да се дюздиса в достатъчна величавост, за клюките на теменужките, за шепота на лалетата и тихия вик на нарцисите и кукуряка, за гълчавата на игликите, за шарените стени на къщите, за стръмните покриви, за кафенето на вещиците, за мърморенето, или клокочещия смях на Черна вода и за слънчевия храст под прозореца на дома ми... Наистина исках... Но е невъзможно. Просто,... елате на разходка с мен.