За да видиш едничка светулка,
е нужна една гора мрак.
сряда, 13 юни 2018 г.
вторник, 12 юни 2018 г.
Носете си новите дрехи, души...
Седят там, подредени в някакво чекмедже от скрина на съзнанието - купче одежди от минал сезон. Докато някой, или нещо, не отвори чекмеджето и изсипе съдържанието му върху изчистената повърхност на мисълта.
Прилича на сезонен преглед на гардероба. Вземаш житейската дрешка, оглеждаш я за дупки и петна, наставяш я върху поналялата се с време и опит душа и, ако тя все още се чувства удобно в нея, й я обличаш.
А, ако се окаже прибрана по грешка позацапана от емоции, или тук-там проядена от молците на дните, я изхвърляш. А мястото в чекмеджето заема нова дреха.
Защото всеки миг е покупка в магазина на паметта.
Душа не се облича в дрипи.
понеделник, 11 юни 2018 г.
Майонеза ли?!?... "HEINZ", ли?!?... Големи яйца!!!
Преди години, приятел горещо ми беше препоръчал майонеза "HEINZ". "HEINZ" - вика - е Ролсройс-ът на майонезите!"...
И тук е моментът да отбележа един от най-големите си недостатъци - твърде се доверявам на приятели!!!...
Отивам до магазина на седмичен пазар. Покупките ми са обичайно зеленчуци, сирене, мляко, мръвка неква за зор заман, бутилка Джим Бийм и две - бордо, без да броим цигарите. В дни на луксарско разточителство си купувам и буркан зелени маслини с бадем, или мариновани люти чушлета, пълнени със сирене и подправки. Та, тече си пазарът, моткам се лежерно из Кауфланд, разглеждам промоциите /щото още ме е яд за глупостта да си купя само една бутилка литър и половина Джим Бийм за 19.00!!! пари и все се надявам пак да направят такава промоция, че да си отнеса поне една промоционална тройка/ и старателно заобикалям сладкарската секция. За да заобиколиш тази геена на злото, обаче, трябва да минеш през секцията с консерви. И, не щеш ли, тъкмо, докато се измъквам победоносно от лабиринта на изкушенията -Линд, Милка, Тоблерон, Кятбъри, пак Линд, Фереро Роше... бррррррр... - току пред носа ми се озовава рекламен щендер на "HEINZ"!!!...
Защо, о, жено неразумна, не си стоя на щанда с лютите чушки?!?...
Дори не бях успяла да се загледам в разновидностите на маслено-яйчения продукт, когато в съзнанието ми изплува цялата история на дружбата с ОНЗИ приятел - от първата среща, до последната - занизаха се реплики от разговори, спомени от нощни бдения с тежки алкохолни интоксикации и, разбира се, прокънтя паметната реплика:"HEINZ" е Ролсройс-ът на майонезите!"...От кънтежа, до озоваването на спретната бутилчица майонеза в кошничката ми, изминалото време не би могъл да отчете и арменски часовник!..
Оборудвана с майонезен Ролсройс, изчезвам с първа космическа от Кауфланд и политам към моето вещерско селце да се отдам на кулинарна вакханалия...
Едва добрала се до дома, разхвърлям нетърпеливо продуктите по хранилищата и още преди да съм се преоблякла дори, решавам да пробвам вкуса на маслено-яйчния шедьовър. Речено - сторено!
Отвъртам по указание основната капачка, за да отстраня предпазното покритие върху отвора на удобната бутилчица. Хващам накрайника за отлепяне и дръпвам... Нищо! Дърпам повторно и по-силно... Пак нищо! Предпазителят си стои залепнал за гърлото на бутилката и не дава никакви индикации, че е възможно да бъде отлепен... Задърпвам с всичка сила... Все същото - нищо! Накрая, амбицирана до краен предел, захапвам накрайника със зъби и задърпвам, сякаш от това зависи животът на планетата... Най-после проклетото залепало се разлепва, с пльокот и върху пръстите ми, както и върху ефектното ми шалче се оказват малки капчици шедьовър!... С пластмаса между зъбите псувните звучат доста изискано, трябва да споделя...
Докато пустосвам, съскайки през пластмасата, и се опитвам да изчистя едновременно и ръката си, и шалчето с парченце мокра салфетка, бутилчицата "HEINZ" демонстрира високата си класа и с финт се изплъзва измежду поомекналите ми от дърпане, омазани с майонеза пръсти и с вече познат пльокот се изпльосква на мокета в кухнята - на 1 /ЕДИН!!!/ сантиметър от теракота, пред печката и хладилника! Изпльосква се топовно! Като черешово топче. И от освободеното от предпазител гърло полита майонезен осколъчен снаряд, който летейки се разпръсва на безчет по- малки бойни единици... Пет от тях поразяват мокета в линия - до кухненската маса, около десетина се пръсват равномерно ветрилообразно, поразявайки столовете и масата, а две удрят по домакинското кантарче. Но, най-големите осколки прелитат цялото разстояние до отсрещната стена и се удрят в нея, отбелязвайки попаденията си с огромни жълтакави кръгове, от които надолу по прясно боядисания фасаген се спускат плътни, мазни вадички...
Нека спестя на аудиторията онова, което злощастните уши на съседите и на половината градче чуха да излиза от устенцата ми, изплюла в суматохата незнайно в каква посока пластмасовия майонезен предпазител...
Мисля, че около три последващи поколения хобити от района няма и да помислят да споменат в арменско присъствие името "Хайнц" дори под смъртна угроза...
"HEINZ" ли? Ролсройс ли?... Едни големи Яйца! И голямо чистене!...
Та, да знаете, търпеливи читатели, които сте додрапали до тук, не вярвайте на всичко, което ви казват приятелите. Дори най-добрите!
И тук е моментът да отбележа един от най-големите си недостатъци - твърде се доверявам на приятели!!!...
Отивам до магазина на седмичен пазар. Покупките ми са обичайно зеленчуци, сирене, мляко, мръвка неква за зор заман, бутилка Джим Бийм и две - бордо, без да броим цигарите. В дни на луксарско разточителство си купувам и буркан зелени маслини с бадем, или мариновани люти чушлета, пълнени със сирене и подправки. Та, тече си пазарът, моткам се лежерно из Кауфланд, разглеждам промоциите /щото още ме е яд за глупостта да си купя само една бутилка литър и половина Джим Бийм за 19.00!!! пари и все се надявам пак да направят такава промоция, че да си отнеса поне една промоционална тройка/ и старателно заобикалям сладкарската секция. За да заобиколиш тази геена на злото, обаче, трябва да минеш през секцията с консерви. И, не щеш ли, тъкмо, докато се измъквам победоносно от лабиринта на изкушенията -Линд, Милка, Тоблерон, Кятбъри, пак Линд, Фереро Роше... бррррррр... - току пред носа ми се озовава рекламен щендер на "HEINZ"!!!...
Защо, о, жено неразумна, не си стоя на щанда с лютите чушки?!?...
Дори не бях успяла да се загледам в разновидностите на маслено-яйчения продукт, когато в съзнанието ми изплува цялата история на дружбата с ОНЗИ приятел - от първата среща, до последната - занизаха се реплики от разговори, спомени от нощни бдения с тежки алкохолни интоксикации и, разбира се, прокънтя паметната реплика:"HEINZ" е Ролсройс-ът на майонезите!"...От кънтежа, до озоваването на спретната бутилчица майонеза в кошничката ми, изминалото време не би могъл да отчете и арменски часовник!..
Оборудвана с майонезен Ролсройс, изчезвам с първа космическа от Кауфланд и политам към моето вещерско селце да се отдам на кулинарна вакханалия...
Едва добрала се до дома, разхвърлям нетърпеливо продуктите по хранилищата и още преди да съм се преоблякла дори, решавам да пробвам вкуса на маслено-яйчния шедьовър. Речено - сторено!
Отвъртам по указание основната капачка, за да отстраня предпазното покритие върху отвора на удобната бутилчица. Хващам накрайника за отлепяне и дръпвам... Нищо! Дърпам повторно и по-силно... Пак нищо! Предпазителят си стои залепнал за гърлото на бутилката и не дава никакви индикации, че е възможно да бъде отлепен... Задърпвам с всичка сила... Все същото - нищо! Накрая, амбицирана до краен предел, захапвам накрайника със зъби и задърпвам, сякаш от това зависи животът на планетата... Най-после проклетото залепало се разлепва, с пльокот и върху пръстите ми, както и върху ефектното ми шалче се оказват малки капчици шедьовър!... С пластмаса между зъбите псувните звучат доста изискано, трябва да споделя...
Докато пустосвам, съскайки през пластмасата, и се опитвам да изчистя едновременно и ръката си, и шалчето с парченце мокра салфетка, бутилчицата "HEINZ" демонстрира високата си класа и с финт се изплъзва измежду поомекналите ми от дърпане, омазани с майонеза пръсти и с вече познат пльокот се изпльосква на мокета в кухнята - на 1 /ЕДИН!!!/ сантиметър от теракота, пред печката и хладилника! Изпльосква се топовно! Като черешово топче. И от освободеното от предпазител гърло полита майонезен осколъчен снаряд, който летейки се разпръсва на безчет по- малки бойни единици... Пет от тях поразяват мокета в линия - до кухненската маса, около десетина се пръсват равномерно ветрилообразно, поразявайки столовете и масата, а две удрят по домакинското кантарче. Но, най-големите осколки прелитат цялото разстояние до отсрещната стена и се удрят в нея, отбелязвайки попаденията си с огромни жълтакави кръгове, от които надолу по прясно боядисания фасаген се спускат плътни, мазни вадички...
Нека спестя на аудиторията онова, което злощастните уши на съседите и на половината градче чуха да излиза от устенцата ми, изплюла в суматохата незнайно в каква посока пластмасовия майонезен предпазител...
Мисля, че около три последващи поколения хобити от района няма и да помислят да споменат в арменско присъствие името "Хайнц" дори под смъртна угроза...
"HEINZ" ли? Ролсройс ли?... Едни големи Яйца! И голямо чистене!...
Та, да знаете, търпеливи читатели, които сте додрапали до тук, не вярвайте на всичко, което ви казват приятелите. Дори най-добрите!
Абонамент за:
Публикации (Atom)