Въпросвам!

Какво ми пука, кой си ми, коя съм ти...
какъв, изобщо, ни е с тебе случаят,
щом грейва, златен, на гласа ти пясъкът,
на ромонливия ми смях под ручея?..

Вместо сбогуване

Картина:Христо Янков-Осата

На***

По гласа от мокър пясък те познавам.

С пяна от вълни гасиш очите ми - въглени...

Знаеш, че Пенелопа от мене не става.

Нужни са ми платна и небе, и... тръгване.

Аз съм

Аз съм петия крак на масата.
Аз изскачам – внезапна - зад ъгъла...
Аз съм локвата под терасата,
от която пият кучетата и гълъбите.

Аз съм лятната ти безсънищност...
Не, сънят ти съм, дето побягнал е
на смеха ми, убоден от тръна...
Пистолетът, с който стреляш срещу огледалото...

Аз съм трудният от въпросите,
дето сам си задаваше в тъмното...
Дявол знае и още какво съм ти ...
Но, последна съм. Инак погледнато,... първата.

Нищо лично?...

А, всичко е дяволски лично –

името, вярата, семето...

Истина кървава потича,

когато жива плът се отнема...

Политики, религии... Майната им

Хора... Народи... Човечество...

В кръвта се крие тайната

от земя, как пониква Отечество...

А Господ е образ и подобие

всекиму. Според ръста му...

Вече не стигат девичи утроби

за все... полумесеци, карми и кръстове...

Изгоряха воините – деви

на грижливо подпалвани клади...

Леонидите – никому непотребни -

шестват тъжно по гей-паради...

Избираш... Мишена на прицел,

или бързо летящо олово.

Инак, ...Ню Йорк, Париж, Истанбул, Ница...

и... „В началото бе Слово.”...