И отново е път...
И се нижат край мене вселени и време, и хора.
Този свят е купе
второкласно в очукан вагон-ресторант.
Без билет и без
спирка за връщане, и вместо дреха, навлякла умора,
тътря куфара си,
овехтял и, с изметнат от пътища, кант.
Във прегръдката
вярна на тоз Росинант са любов, и победи,
и горест.
Колко пъти го влачих
по гари, забравили спомен за влак...
На „Изгубен багаж“
ме е чакал със месеци - мрачен, ключалки сърдито залостил,
Преди мен е
пристигал до някой, изтъркан от тръгване, праг.
Стар картонен войник...
Някой ден ще
изщракат с въздишка ключалките верни,
ще приседна, ще
вдигна капака – имането да преброя.
Чифт обувки за
път, стара сламена шапка и шепа земя,
свита в кърпица черна...
Ще прошепна „ Щастливо
пътуване“. После ще го изгоря.
