 |
| Картина: Христо Янков - Осата |
Идва внезапно.
Концентрирано.
Силно.
В диафрагмата.
Като удар, планиран от боксьор - професионалист.
И те оставя без дъх, без воля, без смисъл да продължиш
следващата секунда.
Онова, което те задържа на крака, е инат.
Инатът ти е
вроден.
Най-хубавите ти неща са ставали на инат.
И най-лошите...
Имитираш живот,
докато онова, което до преди миг е било сърдечен мускул, конвулсира дори на квантово
ниво.
Силата на болката е такава, че обезмисля самото понятие за болка.
Това
сигурно се нарича смърт, но познанията ти за смъртта се изчерпват с отрицанието
й, а, точно сега, изобщо не ти е до отрицания.
До нищо не ти е.
Едничката мисъл, около която осколките ти гравитират, е да не си тук сега. Ударът, обаче, е разчистил всичките ти скривалища и „другаде“ просто вече не
съществува.
Има само тук и сега...
И метален вкус на кръв в гърлото ти.
Защото си сдъвкал сърцето си...
