Куфар

И отново е път... И се нижат край мене вселени и време, и хора.

Този свят е купе второкласно в очукан вагон-ресторант.

Без билет и без спирка за връщане, и вместо дреха, навлякла умора,

тътря куфара си, овехтял и, с изметнат от пътища, кант.

Във прегръдката вярна на тоз Росинант  са любов, и победи, и горест.

Колко пъти го влачих по гари, забравили спомен за влак...

На „Изгубен багаж“ ме е чакал със месеци - мрачен, ключалки сърдито залостил,

Преди мен е пристигал до някой, изтъркан от тръгване, праг.

Стар картонен войник...

Някой ден ще изщракат с въздишка ключалките верни,

ще приседна, ще вдигна капака – имането да преброя.

Чифт обувки за път, стара сламена шапка и шепа  земя, свита в кърпица черна...

Ще прошепна „ Щастливо пътуване“. После ще го изгоря.