На 22 май си тръгна актьорът, приятелят, Човекът - Кольо Чилов . Цял живот се надсмиваше на "квадратните" глави, показваше ги в сценичните си образи, трошеше стандартите им, живя напук на тях - в плът и кръв, игра в плът и кръв... Жив човек! ЖИВ! И... с едно от най-свежите сетива за комичен абсурд, които съм срещала...
В този точно момент си представям, как седи на куфара си на Входа за небето и плътният му мощен, заразителен смях тресе тунела, тресе небесните порти, тресе всичко, с изключение на квадратните глави на "умници" от вързана с общината погребална агенция, които му отказват правото да се върне "пръст - в пръстта"... "Квадратните глави" нищо не може да ги разтърси. Те са константа. Квадратната константа на абсурда, който дори Хармс и Йонеско нямат средства да разкажат.
Квадратните глави са отказали на семейството на Кольо Чилов да го погребе на 24 май. Мотивът, който са посочили е, че е "национален празник"...
Чувам Кольо от горе, как седи на куфара си, смее се гръмогласно и ни вика: "Момчета, внимавайте с датите за умиране. Гледайте да умирате в работно време! Инак, ще висите в чакалнята на нечия обществена квадратност и ще се смеете, докато... минат празниците!"
- Фото: Личен архив. Николай Чилов в "Жертва на дълга", от Йожен Йонеско, спектакъл на Бойко Богданов, ДТ “АНТОН СТРАШИМИРОВ” – Разград / сезон `86/`87г.
Казват, че "смъртта е за живите"... Аз днес се питам КОИ СА живите в тази история?
Няма коментари:
Публикуване на коментар