Ябълката на балкона

На балкона, под клона на една ябълка зелена,

се откъсна и падна нейния плод.
Вечерта го пое, поусмихна се смутено 

и го сложи да спи тук под звездния свод.

Аромат ме събуди на зелено и свежо -
от балконската стряха се прокрадна в съня.
Станах мигом и малката ябълка нежно
взех в ръка. Постарах се да не я нараня.

Тя се сгуши в дланта ми - притихнала дева.
И, не зная защо,ме изпълни със страх
мисълта, че на някоя бъдеща Ева
този плод ще бележи първия грях...

Илюстрация: Христо Янков

Размисли по Прошка

Ние се лъжем, когато казваме "обичам тогова, или онзи". Всъщност обичаме Бога, който домува в ближните ни. И не бива да се гордеем с нещата, които правим, или сме, а само с избора им, защото единствено той ни е даден. Другото не е наша заслуга. Да осмисля себе си като светла, но нищожна частица от Големия проект е най-тежката задача. Преодоляването на "EGO"-то и прозрението, че собствената ми стойност има смисъл единствено и само в единението с безброя на естеството е дълъг път, по който светлинката ми имат шанса да проблесне, или изчезне. Това е изборът ни. Да донесем мрак или светлина. Но, как мъчителен е пътят... Как непосилно, понякога, е да разчетеш знаците, които сочат вярната пътека... Защото не всекиму е отредено да носи светлината... Мракът е нейното отрицание, но и единствената й дефиниция. И само едновременно те имат смисъл. Пулсацията на редуването им ражда движението и времето...В този смисъл не е ли грях да следваш светлината, ако мракът е изборът за теб?... И не сме ли наказвани за такова бягство?...

* * *

Прибирам се у дома скапана от умора, безмислие, сивота, безучастност...
Кучето радостно върти опашка и скача върху ми.
Разходката предстои.
Синът ми ме посреща с огромни въпросителни очи, пълни с усмивка, тъга, разочарование и куп други пълноти, готови да стартират в подходяща среда.
Средата съм аз.
Баща ми...
Баща ми седи пред компютъра и реди пасианс.
Задрямва, събужда се и отново го реди.
Вдига поглед от монитора - уморен, безнадежден, питащ... "Здрава ли си? Яла ли си нещо? Спокойна ли си? Обичана ли си? Щастлива ли си?" крещят очите му...
Майка ми...
Втренчила поглед в поредния сериал.
Изчаква последния кадър, след което ме забелязва...
..."Утре трябва да платим тока. А, и данъка трябва да платя. На Краси кучето било много болно. А на Ташеви малкия хванал някакъв много лош вирус. Ииии, знаеш ли, чичо ти Тошко починал..."
Мълча...
И мълчейки казвам "Добър вечер, мили мои."
Добра вечер. И да ви е сладко на масата. И да ви е мека постелята. И да ви пази Господ от лоши хора и от лоши думи.

После се усмихвам и целувам сина си.
Време да разходим кучето.