* * *

Прибирам се у дома скапана от умора, безмислие, сивота, безучастност...
Кучето радостно върти опашка и скача върху ми.
Разходката предстои.
Синът ми ме посреща с огромни въпросителни очи, пълни с усмивка, тъга, разочарование и куп други пълноти, готови да стартират в подходяща среда.
Средата съм аз.
Баща ми...
Баща ми седи пред компютъра и реди пасианс.
Задрямва, събужда се и отново го реди.
Вдига поглед от монитора - уморен, безнадежден, питащ... "Здрава ли си? Яла ли си нещо? Спокойна ли си? Обичана ли си? Щастлива ли си?" крещят очите му...
Майка ми...
Втренчила поглед в поредния сериал.
Изчаква последния кадър, след което ме забелязва...
..."Утре трябва да платим тока. А, и данъка трябва да платя. На Краси кучето било много болно. А на Ташеви малкия хванал някакъв много лош вирус. Ииии, знаеш ли, чичо ти Тошко починал..."
Мълча...
И мълчейки казвам "Добър вечер, мили мои."
Добра вечер. И да ви е сладко на масата. И да ви е мека постелята. И да ви пази Господ от лоши хора и от лоши думи.

После се усмихвам и целувам сина си.
Време да разходим кучето.