събота, 27 май 2017 г.

Пътят

"El Camino"

Топлината, която носи жаравата, когато не насилваш пространството помежду...

Височината на летеж, постижима единствено за крилете на търсещия дух...



Светлият проблясък на свръх-новата, надникнал от окото на черната дупка...


Глутницата, осмислила избора на единака...




Брадата, побеляваща бавно върху страните на дете...

Ножът, невинно прерязващ аортата, в търсене на точилото си...




Камшиците на Словото, изписващи името на Истината върху плътта на паметта...


Картина: Христо Янков - Осата

Колесниците на дните

Картина: Христо Янков - Осата




Отиваме си...
Като ек в скалата...
Преяла с време, тръгва си плътта - 
обратно иска свойта кал земята...
Събира вересиите смъртта...

Копнежите, любовите, мечтите... 
Биохимично стихват до ензим...
До въглероден диоксид в гърдите
разпада острият тютюнев дим...

И... щастието, даже... безпощадно
смалява се в обвивка на хормон...
А от небето се завръща бавно,
издишал своя хелий, син балон...

... Неотменим е онзи ек - в скалите...
Но, той, пропуква мрака на нощта...
Препусват колесниците на дните...
И на Живота младото копито
стоварва се връз знака на смъртта.

Живата вода на любовта





За живата вода на любовта,
ако не можеш корен жаден да намериш,
на огъня я дай. На облаците я върни.
Тогава над света любов ще завали.


И... ти печелиш.