Колесниците на дните

Картина: Христо Янков - Осата

Отиваме си...

Като ек в скалата...

Преяла с време, тръгва си плътта - 

обратно иска свойта кал земята...

Събира вересиите смъртта...

Копнежите, любовите, мечтите... 

Биохимично стихват до ензим...

До въглероден диоксид в гърдите

разпада острият тютюнев дим...

И... щастието, даже... безпощадно

смалява се в обвивка на хормон...

А от небето се завръща бавно,

издишал своя хелий, син балон...

... Неотменим е онзи ек - в скалите...

Но, той, пропуква мрака на нощта...

Препусват колесниците на дните...

И на Живота младото копито

стоварва се връз знака на смъртта.