***

Математиката винаги е била най-лесният и правдив начин да си обясниш света, ако страдаш от... излишък на въображение.

ВЛЮБЕНО ВЪВ ВЯТЪРА ГЛУХАРЧЕ

Прескачам буци време... Калдъръм
е пътят ми, но го вървя, макар, че
неотменимо ясно е, че съм
едно обречено на вятъра глухарче.

По избеляла маса за барбут
живота си търкалям, като зарче.
Печалбата единствена и тук
е туй обречено на вятъра глухарче.

От скъсан облак пада тежък дъжд,
тревата е превито, тъжно старче...
Но, виж – стърчи в подгизналата ръж
онуй обречено на вятъра глухарче.

Скалата щом във пясък се смири,
онези "две монети" ще похарча.
И там - над Лета - дълго ще искри
целунатото ми от вятъра глухарче...

Сезонът на костенурките

Седиш си с аверите, пиеш си кротичко, каквото - там, обменяте стихийно по някоя бледа мисъл и, изведнъж, онзи - "новият", най-тихият /дето само святкащият му на моменти поглед, като пулсар регистрира присъствието му/, изговаря три поредни изречения. Само три. По едно - за изтриване на всяка от трите координати на онова, което до преди миг си наричал ценностна система и, в което, би се заклел.


След като отмине усещането, че си си изял сърцето и тамтамите на пулса отечат, взривили вестибуларния ти апарат, идва безтегловност.


Четирите костенурки, на които се е крепил светът ти, са хукнали нанякъде, опровергавайки биологията си и само следите от опашките им изписват на костенурчи език:“Ти гониш!“


Добре, де! Много ясно, че участвам в гоненката! Само да си намеря отправната точка и стартовата линия, някъде в транслациите на тази внезапна нова геометрия...