Седиш си с аверите, пиеш си кротичко, каквото - там, обменяте стихийно по някоя бледа мисъл и, изведнъж, онзи - "новият", най-тихият /дето само святкащият му на моменти поглед, като пулсар регистрира присъствието му/, изговаря три поредни изречения. Само три. По едно - за изтриване на всяка от трите координати на онова, което до преди миг си наричал ценностна система и, в което, би се заклел.
След като отмине усещането, че си си изял сърцето и тамтамите на пулса отечат, взривили вестибуларния ти апарат, идва безтегловност.
Четирите костенурки, на които се е крепил светът ти, са хукнали нанякъде, опровергавайки биологията си и само следите от опашките им изписват на костенурчи език:“Ти гониш!“
Добре, де! Много ясно, че участвам в гоненката! Само да си намеря отправната точка и стартовата линия, някъде в транслациите на тази внезапна нова геометрия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар