сряда, 6 октомври 2010 г.

На сина ми

Разтвори замръзналите си очи
и пропусни пожарената болка
на хилядите слепи.
Дълбоко в себе си я пропусни,
дълбоко в себе си...

Протегни замръзналите си ръце
и приюти последните дихания
на хилядите мъртви.
Дълбоко в себе си ги приюти,
дълбоко в себе си...

Разчупи замръзналата си душа
и издигни от истината кръст
за всички лъгани.
Дълбоко в себе си го издигни,
дълбоко в себе си...

А после, нека е езикът ти камшик,
и устните ти нека са двуостри ножове,
и нека под нозете ти умират с вик
и фанатици и безбожници,

и нека са обагри в кръв света,
и нощ за всички дуги да е твоят ден...
Дори в самото дъно на калта,
тогава ти по-чист ще си от мен...

Няма коментари:

Публикуване на коментар