Вместо сбогуване

Картина:Христо Янков-Осата

На***

По гласа от мокър пясък те познавам.

С пяна от вълни гасиш очите ми - въглени...

Знаеш, че Пенелопа от мене не става.

Нужни са ми платна и небе, и... тръгване.