Аз съм петия крак на масата.
Аз изскачам – внезапна - зад ъгъла...
Аз съм локвата под терасата,
от която пият кучетата и гълъбите.
Аз съм лятната ти безсънищност...
Не, сънят ти съм, дето побягнал е
на смеха ми, убоден от тръна...
Пистолетът, с който стреляш срещу огледалото...
Аз съм трудният от въпросите,
дето сам си задаваше в тъмното...
Дявол знае и още какво съм ти ...
Но, последна съм. Инак погледнато,... първата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар