Дървото на живота и гъбите на смъртта

Днес, във Варна погребаха момче. Младо, жизнено. Познаваше цветята, като хора. Говореше с тях, разбираше ги. Грижеше се за тях. Ангел...

Помогна ми да си излекувам бенджамина в ъгъла на хола. И да си отгледам огромна бегония. А дървото на живота на прозореца в трапезарията наистина порастна дърво...

Тихо момче беше Ангел. Когато слушаш растенията, си много тих. Непрекъснато ходеше из горите - ту торф да събере, ту някой диворасляк да ашладиса, ту гъби да бере... За мъхове, за лишеи, за влачещи растения малко озеленители знаят, колкото знаеше той.

Уби го гъбна плесен. Някаква чужда, екзотична гъбна плесен, попаднала през дробовете в кръвта му, докато се е радвал на някое донесено от далечни земи растение. За три месеца го свърши... 

Когато казвате "тъп, като гъба", спомнете си Ангел. Момчето на цветята от Варна...

Някои гъби са зли и отмъстителни. Особено, ако са тъпи...

Днес са го погребали. Плаках. Помолих цветята да го приютят в корените си.

На добър път в светлината, Ангелчо! Ще пазя бенджамина, бегонията и... дървото на живота..

.