четвъртък, 17 август 2017 г.

Куфар


И отново е път... И се нижат край мене вселени и време, и хора.
Този свят е купе второкласно в очукан вагон-ресторант.
Без билет и без спирка за връщане, и вместо дреха, навлякла умора,
тътря куфара си, овехтял и, с изметнат от пътища, кант.

Във прегръдката вярна на тоз Росинант  са любов, и победи, и горест.
Колко пъти го влачих по гари, забравили спомен за влак...
На „Изгубен багаж“ ме е чакал със месеци - мрачен, ключалки сърдито залостил,
Преди мен е пристигал до някой, изтъркан от тръгване, праг.

Стар картонен войник...
Някой ден ще изщракат с въздишка ключалките верни,
ще приседна, ще вдигна капака – имането да преброя.
Чифт обувки за път, стара сламена шапка и шепа  земя, свита в кърпица черна...
Ще прошепна „ Щастливо пътуване“. После ще го изгоря.

2 коментара: