13 август...
28 години от онзи 13 август, когато животът ми разкри тайната си в очите на едно момче. Момче, избрало пътя му по света да започне от мен. Красив път. Стръмен, труден, криволичав, но... към високото, вярвам.
Днес тихичко празнувам, както празнуват майките на мъжете.
Мълчаливо. Защото преди и след молитвата е мълчание.
Днес едната от двете ми църкви празнува Богородица. Шнорхавор Аствадзадзин! Честита да е Богородицата! Дори Бог Е дал майка на Сина Си... Да Му празнува и рождеството, и възкресението.
Мълчаливо. Защото преди и след молитвата е мълчание.
Днес, моят син ми направи първия си мъжки подарък. Пръстен, върху нежната ръка на феята, която е избрал да бъде майка на синовете му. И аз ще благодаря и ще поплача от щастие.
Мълчаливо. Защото преди и след молитвата е мълчание.
Честит в рождеството си и в пътя си към висотата бъди, сине! И да са честити майките в живота ти - днес и на многая лета.
Много е хубаво и истинско! :) Благодаря!
ОтговорИзтриване