понеделник, 30 април 2018 г.

Мрежата, или... рибарски работи

11 години със социалната мрежа...
Рибарите знаят, колко е важно "окото" на мрежата. Колкото по-голямо е то, толкова по-малко "дребна риба". То, май... с всички очи е така - все на голямо търсят да "гледат". И, понеже най-характерният ми френологичен белег са големите ми очи, така и аз не се научих да гледам на малко. Гледам "на голямо".
Та, не задържА социалната ми мрежа дребна риба. Напълни се със сребристи трофеи. Натежа за единадесет лета /без да броим зимите/. И, както в живия рибарлък, напълниш ли си мрежата, вадиш. За да не поддаде и да скъса...
И, покрай мислите за рибарите и мрежите, се сещам, че ако си рибар на честта, не ползваш мрежа. Заставаш достойно - едно към едно - с рибата и,... който победи. Една кука - една риба. Другото е въпрос на порастване. И за риболовеца, и за рибата. Удивително е, колко по-пораснали от рибарите, риби има на този свят...
Има златни рибки. Те изпълняват желания. Е, винаги с вътрешна неохота, но пък - безотказно. С тях трябва много да се внимава. И да не им се говори. Рибите нямат слух. Но усещат пулсации. Ако искаш златна рибка да ти изпълни желание, не и го казвай с думи. Изпулсирай й го със сърцето си... Тогава няма как да не те чуе.
За какво е този наръчник по рибарство ли? Защото от днес, тук - на този водоем заставам без мрежа, със своята си - самоделна - въдица да си ловя своята риба. Една кука - една риба. Честно. По рибарски.
Пожелавам си "Наслука!"
Винаги ваша,
Еднодневка - рибар.
Картина: Христо Янков-Осата


3 коментара: