Картина: Христо Янков-Осата |
Като от пясъчен часовник - сетна песъчинка,
претъркули се вярата - зрънце, не стигнало до кълн...
Погина в острото на жълти каменни усмивки.
На жлъч ехидна - в жилещия трън...
претъркули се вярата - зрънце, не стигнало до кълн...
Погина в острото на жълти каменни усмивки.
На жлъч ехидна - в жилещия трън...
Плодът прекрасен на сърцето - в тънка стъкленица,
формалдехидно стихнал е. Не тласка парещата кръв.
И леденее тя - червени перли в броеница.
Кого ли би красил трофей такъв?...
формалдехидно стихнал е. Не тласка парещата кръв.
И леденее тя - червени перли в броеница.
Кого ли би красил трофей такъв?...
Прелитат еднодневки и в крилцата слънчеви се отразяват облачета време. Идва лято - с топъл пясък, без токчета сприхави.Забрави червените перли в броеница - не са за теб...
ОтговорИзтриванеОнова, което е за нас, ни застига, Ванюшка... Добро, и не дотам. Просто вървим по пЪтолинието.
ИзтриванеМного се забавлявам да ви разпознавам по слога, когато стоите анонимно тук. Надявам се, и този път да не съм се подвела. :)
Подвела си се, мила
ОтговорИзтриванеПуста граматика... :)
Изтриване