На печката къкри супа от гъби. В креслото до прозореца седи, олекнал от вътрешната си тишина, вълк с лешникови очи. Не говорите. Пазите тихото. Чува се само песента на пролетните птици отвън. Харц също се е смълчала, захласната от хубостта си, която небесните води отразяват...
Звънва сигнал за съобщение в месинджър и прогонва тихото. С оловни ръце повдигаш дяволската машинка, от която идва звукът. Така е хубава тишината на лабиринта ти вътре, че никак не искаш да я нарушават звуци отвън. Но,... отваряш месинджъра...
Няма съобщение. Само линк към клип в Youtube. Подателят - един от най-цветните и черно-бели ловци на хвърчащо време, които познаваш - Гаро Кешишян...
Варненец. Арменец. Фотограф. Мъдрец... Клипът - арменска песен. Името на песента - "Майка"...
И зазвучава мама...
И... тишината в лабиринта се изпълва с тъга,... с отломки отминало време,... с дъх на ДНК,... със засушена болка...
После песента свършва. По ръката в скута ти се е търкулнала солена капчица от болката. Вълкът с лешниковите очи продължава да седи на креслото до прозореца, но лешниците в очите са се сменили с две святкащи лимонадени топчета. Напрежението в инак удобно поседналото му тяло, би прогонило всяко, чуждо на този тих миг, присъствие. Тишината му и святкащите лимонадени топчета пазят. Пазят тишината на лабиринта ти. Пазят соленото на капчицата болка. Пазят мелодията на един спомен...
Ново прозвънване от месинджъра... Мъдрецът Гаро тихичко е добавил: "Цавът данем /Болката да ти взема/... Аз, навярно съм пастирът на болките"...
...и докато канарчетата на Харц рисуват трели по лицето й, отразено в небесните води, още една капчица болка се засушава по пътищата на кръвта върху ръката ти...
Мама...
Последната думичка "Мама..." ще доведе този спомен и до теб, който четеш тези редове.
ОтговорИзтриване