На единия крак –
джапанката на късното лято,
на другия –
мокасината на есента.
Междусезонно
объркана, като предполетно ято,
куцукам по
високото и си оглеждам света.
Тънък мирис на
студ. Облаците на глутница сива
събират се и от
воя им руква дъжд.
И се отприщва
вода по очите ми и ги умива...
О, как е
безпощадно да прогледне сляп отведнъж!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар