Събота следобед - отвън и... отвътре.

Не знам, как си представяте вие събота следобед, но на мен ми се образува карашик от йолери, пяти от фалшив мъжки фалцет, немско диско от автомобилно радио, надуто до ламарината и глъчта на около 10-тина небрежно разпускащи хобити, отдавна препили с бира... И всичко тва - под самия ми прозорец! А от вътрешната страна на главата ми, тиктака спрял преди век настолен часовник, който отмерва времето, на някакви Великденски острови, върху тихите покриви на някаква друга вселена...
Време е да поема дълбоко дъх и... да потъна.
Вдишвам...

Снимка: Христо Янков - Осата