Добре, де...

Добре, де. Исках да ви разкажа за Валпургис, за нощта на вещиците, за малкото хобитско градче, което обитавам, за къщичките, които дават време и място на всяка достопочтена вещица, както и на всяко достопочтено цветенце, или птиче, за Харц, която застила мек зелен килим от мъх и трева, по който ти е съвестно да ходиш с обувки, за песента на чичопейчето, Харцовото канарче, славейчето и стотиците други хвъркатички певци, за Онзи гарван, дето все не може да си избере покрив, връз който да се дюздиса в достатъчна величавост, за клюките на теменужките, за шепота на лалетата и тихия вик на нарцисите и кукуряка, за гълчавата на игликите, за шарените стени на къщите, за стръмните покриви, за кафенето на вещиците, за мърморенето, или клокочещия смях на Черна вода и за слънчевия храст под прозореца на дома ми... Наистина исках... Но е невъзможно. Просто,... елате на разходка с мен.

Събота следобед - отвън и... отвътре.

Не знам, как си представяте вие събота следобед, но на мен ми се образува карашик от йолери, пяти от фалшив мъжки фалцет, немско диско от автомобилно радио, надуто до ламарината и глъчта на около 10-тина небрежно разпускащи хобити, отдавна препили с бира... И всичко тва - под самия ми прозорец! А от вътрешната страна на главата ми, тиктака спрял преди век настолен часовник, който отмерва времето, на някакви Великденски острови, върху тихите покриви на някаква друга вселена...
Време е да поема дълбоко дъх и... да потъна.
Вдишвам...

Снимка: Христо Янков - Осата

Селфи сесия "Лицата човешки".

Безкрайно съм благодарна на Анета и Валери Пърликови за фокуса върху темата. 
"Лицата човешки" е заглавието на спектакъл на тяхното ателие "Via Negativa", който горещо ви препоръчвам, ако имате късмет да го срещнете в столичния театрален афиш.
Доста интересни неща научава човек за себе си, като погледне лицето си отстрани... 
Спокойна нощ със собственото ви моментно лице, столични, многолични и двулични мои!