Добре, де...

Добре, де. Исках да ви разкажа за Валпургис, за нощта на вещиците, за малкото хобитско градче, което обитавам, за къщичките, които дават време и място на всяка достопочтена вещица, както и на всяко достопочтено цветенце, или птиче, за Харц, която застила мек зелен килим от мъх и трева, по който ти е съвестно да ходиш с обувки, за песента на чичопейчето, Харцовото канарче, славейчето и стотиците други хвъркатички певци, за Онзи гарван, дето все не може да си избере покрив, връз който да се дюздиса в достатъчна величавост, за клюките на теменужките, за шепота на лалетата и тихия вик на нарцисите и кукуряка, за гълчавата на игликите, за шарените стени на къщите, за стръмните покриви, за кафенето на вещиците, за мърморенето, или клокочещия смях на Черна вода и за слънчевия храст под прозореца на дома ми... Наистина исках... Но е невъзможно. Просто,... елате на разходка с мен.