сряда, 6 октомври 2010 г.

За телевизията и "неповдигаемите камъни"

 14 December 2009

Всичко, изложено тук от мен е инспирирано от Дилов - син, за който се говори, че няма в дома си телевизор.

Понеделник - сутрин. 9,30 часа. Гледам телевизия... Да ме пита Дилов-син защо!?!... Мрачно време... Римско... Хляб и зрелища... Хлябът по- не го показват... Затова пък зрелища... дал Бог...

"Здравей България", виж на какво са ти способни българите... Тежка форма на жълтеница в медийната къща... Нужна е карантина, но кой да я постави?!?... СЕМ-ки и бонбонки...

Преекспонирана и мултиплицирана грозота, мерзост, пошлост... Да не би да забравят людете, че са от кал и... да си стоят в нея...

Важно е!!! ДА ВИДИМ "кръвта на простреляния в нощна престрелка с полицията бандит" край Пасарел... Телевизионерския екип търчи с вси сили към мястото с локвата кръв, за да я заснеме от близо и да ми я покаже... Това се казва новина, това е то да отразяваш събитията... Ето тази локва кръв ми липсваше в колекцията кървави локви, която телевизиите ми събират...

Защо ли, обаче, никой не се интересува дали искам да я гледам тази кръв, дали видът и ще ме научи на нещо важно за живота ми, дали ще го направи по-смислен и красив този мой живот... На кой му пука?!?... Важното е да има зрелища за тълпата... Важно е "кръв да се лее" като река...

В последната петминутка на сутрешния блок е мястото на културата... Пет минути... На толкова оценяваме времето, нужно ни за различни от зрелището неща... То и за какво ли са и повече минути на културата... освен, ако не се е трансформирала в скандал, който ПРОДАВА...

Отишъл си е един от "неповдигаемите камъни" на театъра в България. Тихо, без кръв...
Една изкуствоведка с потъмнели от мъка очи изрича: "Не искам да си отиват хората като него от живота ни"... А аз се запитвам дали такива хора изобщо искат да идват в този ни живот???...

Маестро Азарян спусна за последен път завесата... Не остави кървава локва... Остави идеята си за театъра и за живота и онези, които да я помнят и раздават... на нас.

Мръсно време... Киша и локви... кървави...
Петте минути изтекоха.

Сбогом, Маестро!


Няма коментари:

Публикуване на коментар