Несподеленото...

 1987

На Сашо Минков /Златния/

Мигове като утра на юли,
чакани безкрайно дълга нощ...
Юли е далеч, а вятър брули
гнили плодове в издънен кош.

Лунен лъч в разбито огледало
отразява лъчезарен кръст.
Миг живот и... времето е спряло...
Всичко истинско е просто пръст

Шепа време... Как да го опазиш?...
Пръстите си свиваш във юмрук.
Миг за обич, после миг - да мразиш,
после... Няма после. Край. До тук.

Спри. Не брой минутите. Живей ги
тези мигове - лъжец, правдив,
грешен, свят, добър и зъл... Пилей ги.
Да умира може само жив.