ЖП

 30 September 2010

На Мартин Антонов и на семейството му с всичката ми обич!

Преди 5-6 години,преминавайки тихичко през "трудната" възраст, едно "мое" дете каза на майка си: "Влизаш ми в ЖП-то"... После великодушно обясни, че ЖП е абревиатура за "житейско пространство".
От тогава знам, че съм гара...

Кой ли вятър не вя къдрите на косата ми докато напълно ги изглади и посипа със сивкав прах... Животът ми ту трака  монотонно по широки и тесни релси, ту дерайлира... За щастие без човешки жертви, а кой знае,... може би и с такива, но останали вън от статистиките...щото никой не води статистика на умиращите късчета душа...
Докато го следвам усещам, че ставам влак...

Подреждам си вагоните... Синът ми,... Семейството ми,..  Приятелите ми,... Работите ми,... Музиката ми,... Стиховете ми,... Риболовите ми... Фейсбука ми... Дълга е композицията... и добре натоварена.

Превозвам всякакви пътници и товари. От начална - до крайна спирка и обратно. Началните и крайните спирки ги определят диспечерите. Диспечерите ги избирам аз.

И РСВ има. Там прежалват изпуснатите влакове и разреждат с алкохол втечненото време закъснелите пътници. Аз съм техния влак. За някои съм била и последна спирка.

Спалните вагони са за ценители. Любители на нощните пътувания. Те обичат равноделния ритъм на колелетата: Додес-ка-ден,... додес-ка-ден.../Така звучала мелодията на колелетата на японски. Знам го от един японец/

Приближаваме спирка за прекачване. Моля, освободете ми ЖП-то.