* * *

майната ти!
това казах веднъж на един мъж, когото обичах.
...обичането е... при мен ... периодика - нещо като вестниците сутрин...
всяка сутрин днешният вестник е актуален, а на другия ден... или дори не на другия ден, а още същата вечер, вече е ненужна остаряла информация - за нещата, за света, за мен...
... и както съм се ядосвала и псувала нещата, които не приемам, и както съм се усмихвала, на нещата, които съм разпознала като свои, и както с тръпнещи пръсти съм разгръщала сутринта свежите страници на този вестник... идва вечерта... и ДНЕШНИЯТ вестник е омачкан, прегънат през страница, раздаралесан / хубава бабина ми дума!/ и страниците са изгубили тръпчивия мирис на вестникарска хартия и мастила и вече не оставят чернилка по пръстите... и на мен ми е празно... до другата сутрин ... до новия вестник... и гледам вечерните новини по телевизията, които само по име са новини, а по смисъл... са си просто прочетен вестник...
и как верно, да не псуваш...
... най - разтърсващите ми чувства - онези - само моите, дето не интересуват нито теб, Мис, нито Теб, нито Теб,нито когото и да било друг освен мен...
всички те... целите те... една привечер се превръщатпросто... в прочетен вестник...
МАМКА ИМ!
ШИБАНИТЕ ЧУВСТВА
ШИБАНАТА МИ ЛЮБОВ
НА ШИБАНИТЕ МИ ГОДИНИ
И ШИБАНИТЕ САНТИМЕНТИ, ДЕТО ЗА НИКАКЪВ ЧЕП НЕ МИ ТРЯБВАТ, КОГАТО МЕ БОЛИ ВЪТРЕ В РОДИЛНИЦАТА ОТ ПРАЗНОТА...