Синкопи

Размъкват се бавно, тътрейки домашни пантофи, дните. Стрелките на милиони стенни часовници рисуват лицата им – сънни и безучастни.
Неглиже…

Времето стои на вратата по пеньоар на големи цветя, с увита в червена сатенена кърпа оролчена глава…
Раменете му потръпват зиморничаво… Единият му крак нервно подритва подпетения чехъл, докато се старае да задържи върху лицето си израза на хладна вежливост.
Неглиже…

По плота на бара се търкалят засъхнали кръгчета от неподсушени чаши - петна от страсти върху захабен чаршаф от хасе.
Отегчени пръсти ги разтъркват бавно и ритмично…
Страстта си отива, остават петната.
Неглиже…

Косата на една провлачена събота се спуска на изтощени провиснали струйки – без блясък, без форма, с прокарали сивеещи корени…
Скучно пътуване от петък – до неделя.
Неглиже…

Рибите любопитно заничат под полите на морето, раздиплени от вятъра чак до главата на вълнолома… Смеят му се…
Бельото му - пълно с пясък и водорасли.
Неглиже…

Под очите на утрото се вдълбават тъмните сенки на нощта. Дъхът му – застояло следнощно крайбрежие… Вятърът бръска и четка зъбите му… Бели пръски пяна по пясъчната ивица…
Неглиже...