* * *

Ще си свия цигара от белия лист
на една училищна тетрадка
и ще забравя, че вече не пуша...
Уморих се да дишам гладко.

Искам пак да ме стяга въжето от дим,
да изстива кафето ми в мрака,
и да се щурам нощес пешеходна,
безпосочна, безсънна, някоя...

Разпиля ме на дните спокойният теч...
Несмутима,...стабилна,... и мъдра...
Господи, дай ми една безизходност,
след която към вход да тръгна.

Дай ми страшната участ на вълк-единак
остави ме без дом и приятел...
Искам единствен крилат, необязден
моят стих да препуска с вятъра...