Обичам да издърпвам нишки време и да плета от тях дантели. В една дантела се заплитат всякакви хора, епохи, идеи, животи. А, аз си седя съботно лежерна и гледам, как се нижат дантелените шарки... докато изведнъж осъзнавам, че някой е подменил лежерната ми събота с настръхнала тревожна неделя...
Поредната подмяна.
Първо подменихме небето с камък,
после - труда си - с пари, семейството - с брак, общността - с договор, лова - с покупка.
Последва подмяната на Бога - с човек, на вярата - с религия,
на дивото - с питомно, на отношенията - с право, на храната - с въглехидрати, мазнини и протеини, на плътта - със силикон,
на ума - с процесор, на чувствата - с наркотици.
Подмяна, след подмяна... И все по-малко памет.
Да помниш е усилие, обикновено, болезнено. Паметта се свива до чип с размерите на атом, който удобно се разпада, подменен от свободно блуждаещи... шаблони.
Веднъж завъртяно, колелото на подмяната набира скорост и произвежда все повече и повече подменени стойности. Историята се подменя с измислица,
любовта - с интереси,
истината - с лъжа, културата - с чалга, талантът - с популярност,
познанието - с тест, науката, пък, подменя хуманизма си с нихилизъм, природата се подменя с екология,
реалността - с виртуалност, зачатието - с инвитро, гените - с ГМО,
въображението с визии, хората - с профили,
животът...
Животът...
С какво се подменя живот?...
На моя 16-ти етаж, далеч от детайлите, подмените са незабележими. Само, дето дяволът е тъкмо в детайлите. Точно там е рогатото копеле. И върти колелото на подмяната. Докато някой луд, запазил паметта си от разпад, не пъхне прът между спиците на тази въртележка...
Тук нишката време свършва. Подмененият ми съботнен ден е останал единствено в дантелените ми мисли. Да пази паметта на лудия.
Лека нощ!
Парис Сивриян
Няма коментари:
Публикуване на коментар