С онзи - най-тихия ромон -
в полушепот
искам да изваля...
Да напоя
жадното на очите ти,
да олекна до пух на глухарче
и да отлетя
с последната ти глътка.
Искам да ти оставя
кошницата си,
изпразнена от очаквания.
За да има къде да събираш
ледените зърна на градушките
от отсъствието ми.
И едно въгленче памет-
да разтопи леда,
когато се завърне жаждата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар