Чернова...

Винаги съм мислила, че черновите са нелепица. Животът няма чернова. Той е единствен изстрел с последен патрон. В собственото ти слепоочие.

Отново прекрачвам. Няма нищо по хубаво от първата крачка към. От първия мах на крилете.

Таралежът с розовите очила ме научи, че не се тръгва от. Тръгва се към. Винаги има какво да намериш върху иглите на един таралеж с розови очила. Ако не се страхуваш от убождане.

Тръгвам без кошница. И без колан. Пречат на летенето. 

Осата все следи инвентара ми. Ако съм тръгнала с голяма кошница, ми свива сърмите. Ако разпаша колана, го натяга. Ако омекна, жили, докато вкаменя. Осата е зловредно жилещо и още нещо, дето... не е за пред хора. Тя си знае. Оставям й всички кошници подредени по големина. И коланите - стегнати на диск. Сдавам. Винаги ще се намери новобранец, който си е изгубил я колана, я кошницата, дето ще има нужда от оса да го жили по мекото. Пазете си жълтите оси за черни дни.

Diaethria Аnna... Така се нарича моята пеперуда. Онези, които я гледат отстрани вярват, че на крилцата й е изписано "88". 

Аз, обаче съм виждала летежа й и зная, че на всяко крилце тя носи знака на безкрайността. Двоен! Защото моята пеперуда идва от безкрайността и отлита отново натам. А аз следвам полета й. Свободна.

Май съм го казвала вече. Обичам Чандлър. И мразя дългите сбогувания.

Ако сте си изгубили времето да прочетете този текст, значи знаете, че той е само една чернова...

П.С. Снощи в стаята ми на 16-тия етаж влетя богомолка. Кацна върху купата пресен домашен чипс, обърна се към мен и ми направи знак, изправена на задните си крачка. Недвусмислен знак на женска богомолка. 

А тази вечер пух от глухарче застана на ръба на чашата ми с уиски.

Не мога да тълкувам знаците. Само мога да ги разпознавам.

Това е.