История за една Пепеляша

Всички картини към този текст са на Христо Янков - Осата

Това е история за Пепеляша. Не, не е грешка. Онази – малката – с "к"-то в името, е родена от пепелта на огнище. Нашата е голяма. Родена от пепелищата на битки.

Пепеляша няма фея – кръстница и нещата, които за други са табу, на нея са й дадени по дефолт. Пепеляша споделя обществото на птици,  феи и вълшебници, както и това - на тикви и плъхове, дори. Защото може да си го позволи. 

Тя е принцеса. Ама не от онези – с чипи нослета и пърхащи клепачи, дето винаги свършват еднакво - с Менделсон и принц в кревата, дето накрая се оказва жаба – мутант... Тя е от другите - дето им избиват рода за една нощ. И им се налага в тази същата нощ, да стават кралици и да коват закони, да премахват врагове, да правят история,... или историята си.

Пепеляша не носи стъклени пантофки. Стъклото е нажежен до стопяване пясък. А пясъкът е премелено време. Пепеляша се познава с времето. И знае, че обуеш ли го,... спираш да вървиш.

Затова, на краката й има кубинки, разпрани и изгубили цвят от любови с пътища...

Тя не ходи на дворцови балове. Не е добра в „паркетния танц“. Паркетът зацепва в грайферите на кубинките й. Танцува винаги сама и винаги някъде „помежду“. Помежду земята и небето, помежду миналото и бъдещето, помежду живота и смъртта. 

И танцът и много напомня скок. Един, единствен скок от „десятката“ на кулата над водата. Когато си нанизан на копията на погледите и на „своите“, и на „чуждите“. Когато водата е толкова далеч, че е само една капчица. И всичко, което си бил, си и ще бъдеш, е събрано в едната думичка „чест“. И, изял до троха страха си, трябва да се гмурнеш, или... просто да полетиш.